Това, което се цели при рехабилитация след инсулт, е да се помогне на пациента да се възстанови функционално след установяване на загубените умения. Другата цел е пациентът да възстанови своята независимост и да подобри качеството си на живот. Тежестта на увредата и потенциалът за възстановяване при всеки случай са различни. Установено е , че централната нервна система има добра способност да се адаптира и да възстановява загубени функции. Също така възстановените вече умения трябва да се упражняват постоянно.

Все още не са ясни напълно механизмите, чрез които мозъкът компенсира увреждането вследствие на инсулта. В някои случаи увредата на клетките може да е временна и те да се възстановят след време, а в други-  самият мозък може да създаде нови връзки. При някои пaциенти след инсулт може да се наблюдава бързо и неочаквано възстановяване, като този феномен все още не е изяснен. Статистиката за възстановяване на хора, прекарали инсулт, е следната:

-10 % се възстановяват напълно;

-25% остават с малки увреждания;

-40% имат умерени до тежки увреждания, които изискват специализирани грижи;

-10% имат нужда от сестрински грижи у дома или в друга институция;

-15% имат летален край.

Рехабилитацията трябва да започне още в болницата, възможно най-скоро след установяването на инсулта. При стабилните пациенти рехабилитацията започва два дни след инсулта и продължава колкото е нужно след  изписването.

Има няколко подхода при рехабилитацията след инсулт, като част от тях са приложими в ранния етап на развитие. Рехабилитацията може да включва няколко или всички от изброените дейности:

  • Физически упражнения:

-могат да се включат различни упражнения за подобряване на координацията и мускулната сила, сред които може да се приложи терапия за подобряване на преглъщането;

– упражнения за подвижност,  сред които може да се включи обучение за ходене с помощно средство като проходилка или патерици;

– ограничителна терапия- състои се в ограничаване на движението на здравия крайник, като същевременно се упражнява движението със засегнатия, с цел подобряване на функцията му;

-упражнения за обем на движение- в терапевтичната процедура се цели намаляване на стастичността и увеличаване обема на движение в засегнатите крайници;

  • Апаратна терапия:

-електростимулация –  чрез електрически импулси се стимулира контракция на отслабналата мускулатура;

-роботика – чрез разнообразни роботизирани помощни устройства се извършват асистирани, повтарящи се движения на засегнатия крайник, което улеснява възстановяването на силата и функцията му;

-виртуална реалност – прилагането на терапия, която е компютърно базирана и включва взаимодействие на инсултно болния с виртуална среда,  може да даде много добри резултати;

-неинвазивна мозъчна стимулация – с този тип магнитна мозъчна стимулация се постига подобряване на някои двигателни функции;

  • Когнитивни дейности:

-комуникационна терапия – тя може да се включи с цел  подобряване на способността на пациента да говори, слуша и пише;

-решаване на сложни задачи и пъзели ;

-психологическа оценка и терапия – в това влиза оценка на нагласата на пациента и неговите когнитивни функции;

– при пациенти в депресивно състояние може да се включи медикаментозно лечение с цел повлияване на настроението;

За осъществяването на добра рехабилитационна програма най-ключово е съдействието на пациента и неговото постоянство.


Още полезни статии

Related Post

Влиянието на кинезитерапията върху диабетната полиневропатия

Захарният диабет е едно от най-честите социалнозначими заболявания, водещо до тежки усложнения и инвалидизация. Рисковите фактори за развитие на захарен диабет тип 2 се свързват с т. нар. „западен” начин на живот, характеризиращ се с намалена двигателна активност и затлъстяване. Усложненията от захарния диабет са многообразни, обхващащи множество системи и водещи до тежки последствия както…

Болезнено рамо (при пациенти, прекарали инсулт)

  Болезнено рамопри пациенти, прекарали инсулт Болезнено рамо е едно от най-честите усложнения при пациенти прекарали инсулт, с честота от 16% до 72%. Началото на симптомите обикновено обхваща първите 2 седмици до 4-ия месец от инцидента, като съответно продължителната болка е лош признак за възстановяване на функцията на ръката. Проучванията сочат, че рисковите фактори за…

Тензионно главоболие (част 1)

Тензионно главоболие Източниците на болка в главата могат да бъдат многобройни и различни. Най-често срещаният вид главоболие е така нареченото тензионно главоболие. То се характеризира с чувство за тежест и стягане в главата в областта на тила, слепоочната област, челната област или двустранно. Тензионното главоболие се дължи на стягане и свиване във вратните мускули, които…

Доброто здраве е наша мисия!

Кабинет Варна

Понеделник - Петък 08:00 - 20:00 | Събота - Неделя (масажи)

(359) 899 957 845

Варна, ул. Д-р Анастасия Железкова 25

Кабинет София

Понеделник - Петък 08:00 - 20:00 | Събота - Недеделя (масажи)

(359) 883 384 683

София, ул. Димчо Дебелянов 14, Блок 84, вх. Б, ап. 15