Паркинсонова болест -

Паркинсонова болест е едно от най-честите невродегенеративни заболявания след болестта на Алцхаймер. Счита се, че след 56- годишна възраст болестта достига до 1%, до 80- годишна възраст нараства до 3%, а след 80 години засяга до 10% от населението. Заболяването е най-разпространено сред бялата раса, като мъжете са два пъти по-предразположени към него. В основата на заболяването е  дисбалансът между невромедиаторите-  допамина, който намалява, и ацетилхолина, който се увеличава. Това води до типичните за болестта клинични симптоми:

– ригидно повишен мускулен тонус, което се свързва със скованост и тежест в крайниците и торса на пациентите;

– брадикинезия, която се изявява със забавени движения;

– тремор- при пациентите с Паркинсон е характерен треморът в покой, тъй като изчезва по време на движение или сън. Треморът започва винаги асиметрично, обхващайки едната ръка или крак, като впоследствие обхваща и другите крайници;

– нестабилност и нарушено равновесие- тези симптоми се появяват в по-напредналата фаза на болестта и са в резултат на редица изменения, свързани с намалена опорна площ, кифотична (прегърбена) позиция на тялото, ситни и бавни крачки, трудно започване на движението поради промени в двигателното планиране;

– когнитивни нарушения- свързани с деменция, депресия и забавен мисловен процес;

– промени в говора, гълтането и фонацията.

Кинезитерапията и системните физически упражнения са важна част от комплексното лечение на заболяването. Според проучванията терапията, която включва когнитивни и двигателни стратегии, е най-добрата опция за тези пациенти. Това означава, че по време на кинезитерапията пациентът трябва да бъде активен, да изпълнява двигателни задачи самостоятелно или с помощ от терапевта и едновременно да се работи и за когнитивните функции, които могат да включват памет и концентрация. Новите проучвания сочат, че е добре двигателните задачи да бъдат функционални, което означава, че упражненията, които се изпълняват, трябва да наподобяват дейности от ежедневието като ходене, ставане-сядане, преместване и други или да бъдат насочени към тази цел. Като интензивност на програмата се счита, че тя трябва да е оптимална спрямо възможностите на пациента, което означава, че не трябва да му е много лесно на пациента да изпълнява движенията, но не трябва и да му е прекалено трудно, за да може все пак да ги изпълни. При пациентите с Паркинсон често се наблюдават нарушения в автоматичните движения или това са дейности, които са заучени и са станали автоматични във времето, например ходенето. Кинезитерапията трябва да бъде насочена към тези дейности, за да се поддържа функционалното състояние на пациента, за да може да бъде независим възможно най-дълго време.

Предполага се, че интензивните упражнения могат да доведат до невропластичност в допаминсинергичното сигнализиране и да допринесат за подобряване на функционалното състояние на пациентите с Паркинсон в ранния стадий на заболяването. Едно от изследванията показва, че интензивните тренировки за 8 седмици на трендмил води до увеличаване на допамин D2 рецепторите при лица в ранен стадий на Паркинсон. Също така изследванията показват, че аеробните упражнения (по-интензивните) водят до активизиране на фронталните мозъчни региони, които имат отношение към концентрацията и вниманието, което е добре да се използва при пациенти с Паркинсон. Положителен ефект от аеробните тренировки се наблюдава и върху депресивните симптоми, умората, настроението и познавателните функции.

В по-късния стадии на болестта е добре кинезитерапията да бъде насочена към гореспоменатите функционални задачи, които да подпомогнат пациентите да бъдат самостоятелни. Акцент се поставя  и върху тренирането на баланса, мускулната сила, подвижността на ставите, когнитивните възможности, а също се включва и дихателна гимнастика.

Източници:

Е. Чорбаджиева. (2018). Паркинсонова болест епидемиология, етиология, патогенеза, класификация и основни симптоми.  Сп. Medinfo, бр 5/2018.

Perry, S. I. B., Nelissen, P. M., Siemonsma, P., & Lucas, C. (2019). The effect of functional-task training on activities of daily living for people with Parkinsons disease, a systematic review with meta-analysis. Complementary Therapies in Medicine, 42, 312-321.

Ferrazzoli, D., Ortelli, P., Madeo, G., Giladi, N., Petzinger, G. M., & Frazzitta, G. (2018). Basal ganglia and beyond: The interplay between motor and cognitive aspects in Parkinson’s disease rehabilitation. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 90, 294-308.

Radder, D. L., Lígia Silva de Lima, A., Domingos, J., Keus, S. H., van Nimwegen, M., Bloem, B. R., & de Vries, N. M. (2020). Physiotherapy in Parkinson’s disease: a meta-analysis of present treatment modalities. Neurorehabilitation and neural repair, 34(10), 871-880.

Още полезни статии

[wprpi title="Related Post" by="category" post="3" icon="hide" thumb_excerpt="true" excerpt_length="55"]

Кабинет Варна

(359) 899 957 845

Варна, ул. Д-р Анастасия Железкова 25

Кабинет София

(359) 883 384 683

София, ул. Димчо Дебелянов 14, Блок 84, вх. Б, ап. 15