Влиянието на кинезитерапията върху диабетната полиневропатия -

Захарният диабет е едно от най-честите социалнозначими заболявания, водещо до тежки усложнения и инвалидизация. Рисковите фактори за развитие на захарен диабет тип 2 се свързват с т. нар. „западен” начин на живот, характеризиращ се с намалена двигателна активност и затлъстяване. Усложненията от захарния диабет са многообразни, обхващащи множество системи и водещи до тежки последствия както за болните, така и за техните близки. Установява се, че рискът за развитие на сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания при диабетиците е значително по-голям.

Най-честото хронично усложнение е диабетната полиневропатия, която се характеризира с наличие на симптоми и/или белези на дисфункция на периферната и автономна нервна система. Болковата симптоматика е водеща, в резултат на увреждането на нервните влакна, и клинично се проявява с изгаряща, повърхностна, обостряща се през нощта болка и повишена кожна чувствителност. Симптомите при нарушение на автономната нервна система са свързани с намалено потене, суха кожа и студени стъпала.

Според съвремената медицина кинезитерапията е един от основните подходи за лечение на диабетната полиневропатия, който е значително по-икономичен в сравнение със скъпоструващото медикаментозно лечение и който може да противодейства за възникването на заболяването и прогресиращия му ход. В някои страни в Европа кинезитерапията се използва на първа линия за противодействие от усложненията на захарния диабет  поради факта, че е лесно приложим, неинвазивен, има бърз клиничен ефект и е икономично изгоден. Влиянието на кинезитерапията се изразява върху няколко компонента:

  1. Подобрява въглехидратната и липидна обмяна– физическите упражнения могат да доведат до нормализиране на нивото на кръвната захар, като повишават усвояването на глюкозата в мускулите, чувствителността на мускулните клетки към инсулин и усилват обработката на гликоген в черния дроб. Подходящи са физически упражнения с по-голяма продължителност и умерена интензивност на натоварването. Препоръчва се от 40 до 60- минутна двигателна програма в ежедневието на болния, тъй като между10-та и 40-та минута протича пиковият етап за усвояване на глюкозата в тъканите. След 40-та минута започва усвояването на мастните киселини, което води до благоприятни промени и в липидната обмяна (затлъстяването).
  2. Въздействие върху невропатната симптоматика- приложението на физически упражнения засилва кръвообращението в засегнатите части и намалява метаболитната дисфункция, което води до по-добро функционално състояние на увредения нерв и забавя развитието на диабетната полиневропатия. За намаляване на болката се препоръчват релаксиращи и стречинг техники, масаж и медитация, а също и аеробни натоварвания като плуване, каране на колело и гребане.
  3. Въздействие върху двигателните нарушения – известно е, че при болни с диабетна полиневропатия е налице слабост в мускулите на долните крайници, което води до деформация на ходилата, с увеличаване на напрежението и нарушение на походката. Също така се наблюдават и промени в равновесните възможности на пациентите поради засягането на дълбоката сетивност. Болните често ходят с широка крачка, като контролират походката си главно чрез зрителния апарат. Затрудненията са по-големи при ходене по неравен терен поради лошия контрол на стъпалото при придвижване. Чрез кинезитерапията може да се засилят мускулите на долните крайници, за да могат по-ефективно да вършат своята работа, а също се подобряват и равновесните възможности на пациентите чрез специфични тренировки за баланс.

Източници:

Любенова, Д. Практически насоки за приложение на специализирана кинезитерапия при диабетна невропатия. Монография. Коти ЕООД София, 2008.

Още полезни статии

[wprpi title="Related Post" by="category" post="3" icon="hide" thumb_excerpt="true" excerpt_length="55"]

Кабинет Варна

089 871 1707

Варна, Бул. Княз Борис I, №139

Кабинет София

089 871 1707

София, ул. Димчо Дебелянов 14, Блок 84, вх. Б, ап. 15